Възлюбени в родилия се Богомладенец братя и сестри, чеда на Светата Православна Църква,
Отново еква гръмовното благовестие към всеки човек, към всички нас: Словото стана плът, Бог Слово стана човек, Син Божий стана Син Човешки, роди се на земята Богочовекът Христос Господ. Благовестие велико, благовестие тайнствено, благовестие преливащо от радост, благовестие гръмовно, разтърсило цялото творение, изпълнило глъбините на човешкото същество с пресветъл смисъл, с вяра и надежда.
Ала за да вместят людете това благовестие, потребно е да разтворят за него умовете и сърцата си докрай, та да се изпълнят те с богоизреченото слово, с благодат и истина. Потребно е да се разтворят умовете и сърцата докрай, за да може човекът да открие и прегърне смисъла на собственото си съществуване. Тогава и само тогава ще празнуваме Рождество Христово в пълнота на дух и истина, като славим тайната на Боговъплъщението и заедно с нея единствения истински смисъл на човешкия живот.
Но как празнуваме ние? Къде е преклонението ни в дух и истина? Къде е благоговейният ни трепет? Къде е благодарността ни, извираща от живия ни усет, че извън Бога човекът не е човек? „Отде у нас този жив усет ?” – ответно ще попита някой. Ще отговорим: от нашия горчив опит, че без благодатта и истината на Словото, мислите ни, душата, тялото ни, цялото ни същество гине в дълбока пропаст, потопено в гъмжило от безсмислие, страсти, кошмари, в които тънат и се давят жалки отломъци от смисъл. И сякаш сме свикнали да се носим във вихъра на това безсмислие. Усилия, напрегнати усилия са нужни, за да разтворим тия двери на истината и благодатта на Словото. Ала ние трудно се разделяме с покоя и удобствата, с меката тиня на безсмислието, покриваща дъното на пропастта... И рукват думи за Рождество и Коледа, сипят се поздрави и пожелания... Но с какво ще ни помогнат тези ежегодно повтарящи се слова за коледни обичаи, за бъдници и трапези, за сурвакане и здраве, за добруване и сполука, ако нямаме порива да поемем поне една свещица, пламтяща със светлината на Божествена разумност? „Рождество Твое, Христе Боже нашъ, возсия мирови светъ разума” (Твоето Рождение, Христе Боже наш, проля над света светлината на богоразумието) – пее днес светата Църква. Да вземем тая свещица! Тогава тя ще освети поне един кът от тъмната пещера на душата ни. И тъкмо под тази блещукаща светлина ще засияе в мрака първоначалната хубост на душата – искра от божествено слово, искра от божествена истина. Тогава ще прозрем и ще си кажем: ето тук, в тази трепкаща светлина, е спасението ти, намъчена от безсмислие, от страсти и кошмари душо! Тук е спасението ти, тук е животът ти, всичко останало е мрак и гроб. Само разпали, несретнико, тази малка светлина в пожар, смело я внеси в ума си, в сърцето, във волята и съвестта си. И ще пламне безсмислието, ще изтлеят страстите, в миг ще се сгърчат, обзети от огън, кошмарите. И ще видиш душо, собствения си смисъл, непомръкналата си светлина, незагрозената си красота и непродаденото си безсмъртие. И тогава твоята пещера, душо, ще се изпълни с оная незалязваща светлина, която бе осияла Витлеемската пещера, дето смирената Майка-Девица роди Спасителя на света. И ще се изпълниш ти със слово, благодат и истина, ще зажадуваш за Бога и Неговата правда, и ще прегърнеш с радост трепетната тайна на Христовото Рождество сега и во веки. Амин!
Честито Рождество Христово!
+ Браницкий епископ Гервасий
Отново еква гръмовното благовестие към всеки човек, към всички нас: Словото стана плът, Бог Слово стана човек, Син Божий стана Син Човешки, роди се на земята Богочовекът Христос Господ. Благовестие велико, благовестие тайнствено, благовестие преливащо от радост, благовестие гръмовно, разтърсило цялото творение, изпълнило глъбините на човешкото същество с пресветъл смисъл, с вяра и надежда.
Ала за да вместят людете това благовестие, потребно е да разтворят за него умовете и сърцата си докрай, та да се изпълнят те с богоизреченото слово, с благодат и истина. Потребно е да се разтворят умовете и сърцата докрай, за да може човекът да открие и прегърне смисъла на собственото си съществуване. Тогава и само тогава ще празнуваме Рождество Христово в пълнота на дух и истина, като славим тайната на Боговъплъщението и заедно с нея единствения истински смисъл на човешкия живот.
Но как празнуваме ние? Къде е преклонението ни в дух и истина? Къде е благоговейният ни трепет? Къде е благодарността ни, извираща от живия ни усет, че извън Бога човекът не е човек? „Отде у нас този жив усет ?” – ответно ще попита някой. Ще отговорим: от нашия горчив опит, че без благодатта и истината на Словото, мислите ни, душата, тялото ни, цялото ни същество гине в дълбока пропаст, потопено в гъмжило от безсмислие, страсти, кошмари, в които тънат и се давят жалки отломъци от смисъл. И сякаш сме свикнали да се носим във вихъра на това безсмислие. Усилия, напрегнати усилия са нужни, за да разтворим тия двери на истината и благодатта на Словото. Ала ние трудно се разделяме с покоя и удобствата, с меката тиня на безсмислието, покриваща дъното на пропастта... И рукват думи за Рождество и Коледа, сипят се поздрави и пожелания... Но с какво ще ни помогнат тези ежегодно повтарящи се слова за коледни обичаи, за бъдници и трапези, за сурвакане и здраве, за добруване и сполука, ако нямаме порива да поемем поне една свещица, пламтяща със светлината на Божествена разумност? „Рождество Твое, Христе Боже нашъ, возсия мирови светъ разума” (Твоето Рождение, Христе Боже наш, проля над света светлината на богоразумието) – пее днес светата Църква. Да вземем тая свещица! Тогава тя ще освети поне един кът от тъмната пещера на душата ни. И тъкмо под тази блещукаща светлина ще засияе в мрака първоначалната хубост на душата – искра от божествено слово, искра от божествена истина. Тогава ще прозрем и ще си кажем: ето тук, в тази трепкаща светлина, е спасението ти, намъчена от безсмислие, от страсти и кошмари душо! Тук е спасението ти, тук е животът ти, всичко останало е мрак и гроб. Само разпали, несретнико, тази малка светлина в пожар, смело я внеси в ума си, в сърцето, във волята и съвестта си. И ще пламне безсмислието, ще изтлеят страстите, в миг ще се сгърчат, обзети от огън, кошмарите. И ще видиш душо, собствения си смисъл, непомръкналата си светлина, незагрозената си красота и непродаденото си безсмъртие. И тогава твоята пещера, душо, ще се изпълни с оная незалязваща светлина, която бе осияла Витлеемската пещера, дето смирената Майка-Девица роди Спасителя на света. И ще се изпълниш ти със слово, благодат и истина, ще зажадуваш за Бога и Неговата правда, и ще прегърнеш с радост трепетната тайна на Христовото Рождество сега и во веки. Амин!
Честито Рождество Христово!
+ Браницкий епископ Гервасий
Главен секретар на Светия Синод на БПЦ
